Връх Мусала в Рила е най-високият връх както в България, така и на целия Балкански полуостров. Висок е 2925 м и изпреварва с 8 метра връх Митикас (1917 м) в гръцката планина Олимп. На трето място, с 11 метра надолу, остава друг български първенец - връх Вихрен (1914 м) в Пирин, който мислим да покорим през 2022 година.
Една от най-интересните дискусии за връх Мусала е произходът на името. Най-популярната теория е, че името идва от арабското „мус Аллах“, което в превод има няколко тълкувания - „близо до Бога“, „пътят към Бога“, „молитвен връх“. Друга известна теория предава, че произходът отново е арабски, но този път от „Мусалат“, което означава „господстващ“ или „доминиращ“. Интересно е да се спомене също, че „Мусалла“ е камъкът в джамията, върху който се полагат покойниците. И последно - върхът е имал още едно име между 1949 г и 1962 г - връх Сталин, на името на легендарния съветски лидер Йосиф Сталин.
Балканският първенец се намира в Източна Рила, в близост до курортния комплекс Боровец край Самоков. Заобиколен е от три страни от Мусаленския циркус - от север, Маришката долина от юг и долината на река Бели Искър от запад. Гранитният исполин е впечатляваща гледка за всеки, който крачи между стените на скалния венец. Достъпът до връх Мусала е изключително привлекателен. Отвесните скали ни притискат от всички страни, но кристалните езера по маршрута затоплят връзката между човека и природата.
А какво да кажем, когато достигнем до най-високата точка на планината. Веднага впечатление ни правят изворите на река Марица - Маричините езера от юг, притаени между върховете Манчо, Маришки чал и Близнаците. Погледнем ли на запад, ще усетим че сме над всичко. Под най-високия връх на Балканите се намира и най-дълбоката долина на полуострова - долината на река Бели Искър. Досега крачихме от север, но всичко, което сме виждали, обръщайки се назад, не може да се сравни с погледа отгоре. Под краката ни се намира Леденото езеро, заедно с пирамидалната форма на едноименния заслон. То е първото от седемте Мусаленски езера, които слизат към долината на река Бистрица, а гледката към нея е неповторима.
Не оставяйте летните жеги да ви подлъжат и вземете връхна дреха в Рила, тъй като средните температури през месец август са +5.3 °C. Най-високата температура, измервана някога на връх Мусала, е +18.7 °C, което си е есен или пролет, в зависимост колко оптимистично гледате. На другия полюс са зимните температури. Средно февруарската е -12 °C, а най-ниско термометрите са удряли -31.2 °C. Обобщено, всичко това прави средно годишно -2.9 °C, което го прави най-студеното място в България. Снежната покривка тук се задържа около 8 месеца и през голяма част от времето е с дебелина над метър. В тази връзка ще споменем, че тук се намира най-високата метеорологична станция в България и на Балканския полуостров, която често се намира изцяло под снежна пелена и за такива случаи е обособен вход през нейния покрив. В подобни ситуации тя предлага подслон на планинари, приклещени от метеорологичните условия.
Маршрутите за изкачване на връх Мусала са разнообразни и с различна трудност. Историята им датира от далечната 1923 г. Датата е 8 април, когато група туристи правят първото масово изкачване до него, начело с прочутия планинар Павел Делирадев.
Най-популярен е класическият маршрут от лифта на хижа Ястребец през хижа Мусала. Стотици хора се стичат по него през лятото, тъй като е изключително лесен и безопасен. За жалост, понякога този преход е истински ужас заради големите навалици, глъчката и бутането по пътеката нагоре.
По-различна е ситуацията по другите туристически маршрути, които обаче не са за всеки. Вторият най-популярен подход е отново от хижа Ястребец, но по билото през върховете Алеко и Безименен. Тук обаче е добре да имате известен планинарски опит и да нямате страх от височини, тъй като си е опасно.
Същото се отнася и за подхода през върховете Иречек и Малка Мусала, който може да бъде направен от хижа Чакър войвода или от хижа Мусала. Тези преходи преминават през доста предизвикателно изкачване на връх Малка Мусала, след което е тясната пътека по пословичната седловина Трионите, която го свързва с Мусала.
Последният подход е от южната страна, за който подходящи изходни пунктове са хижите Марица, Заврачица и Грънчар. От тези места изкачването е сравнително безопасно, но пък са по-дълбоко в Рила и трябва преди това да стигнете до тях.
Връх Мусала е един от 100-те национални туристически обекта и в метеорологичната станция горе можете да ударите своя печат.